New book -- Bad Choices -- now available for preorder
English Español العربية Português Português brasileiro 中文 Suomeksi Slovenčina עברית Česky Български Français 日本語版 Deutsch
Зареждане на съдържанието

Превод на Български език от Карина Джокова и Виолета Куновска

Karina Djokova
karinadjokova@gmail.com

Violeta Kunovska
violeta_kunovska@yahoo.co.uk


2016/4/23

Този дребеничък текст не служи за каквато и да била друга цел, освен да помага на тази книга да прилича повече на истинска. При принтираните книги, на първата или втората страница, човек най-често открива цял параграф с текст в дребен шрифт, последван от неща като © 2013. Всички права запазени. Така и така. Издадена в Съединените Американски Щати. Издателят може да включи и още досадни приказки, с цел да откаже потенциални пирати на интелектуална собственост. Нито една част от тази книга не може да бъде предавана или размножавана по какъвто и да било начин без писмено съгласие от издателя. Това често бива следвано от един-два реда информация за издателя и поредица от числа.

За повече информация, моля свържете се с Издателска къща JasperCollins, 99 St Marks Pl New York, NY 94105.
12 13 14 15 16 LP/SSRH 10 9 8 7 6 5 4 3 2 1

Но, сериозно, всичко, което ви трябва да знаете е, че този труд се разпространява под лиценз на Creative Commons BY-NC, което означава, че можете свободно да го разпространявате и адаптирате за нетърговски цели и с препратка към оригиналния източник.

Креативен и арт директор: Али Алмосави
Илюстрации: Алехандро Гиралдо
Превод: Карина Джокова (karinadjokova@gmail.com)
Виолета Куновска (violeta_kunovska@yahoo.co.uk)

Обожавам тази книга. Перфектен сборник с недостатъци.

—Професор Алис Робъртс, Анатом, Водещ на програмата
на Би Би Си „Невероятното Човешко Пътешествие“

Чудесно за усвояване резюме на капаните и техниките за аргументация. Не ми хрумва по подходящ начин да бъдат научени или припомнени тези фундаментални понятия за логичен разговор. Възхитителна малка книжка.

—Арън Коблин, Креативен Директор на
Data Arts екипа на Google

3

Тази книга е създадена за новобранци в сферата на логическите разсъждения. И още повече за онези от вас, които по думите на Паскал, са така направени, че най им се отдава да учат чрез изображения. За вас съчетах малък набор от често срещани логически грешки и множество примери, визуализирани със запомнящи се илюстрации. Надявам се, че тези страници ще помогнат на всички, зачели се в тях, да преодолеят едни от най-честите клопки в аргументирането. И то така, че те да могат да ги идентифицират и избягват в ежедневието си с лекота.

5

Изписаната литература, тясно навързана с изучаването на логика и логически грешки, е обширна и изтощителна. Особеното за този труд пред вас е използването на илюстрации, за да се опише малък набор от често срещани грешки в разсъждаването, които тровят много от нашите ежедневни разговори.

Илюстрациите са отчасти вдъхновени от алегории като във „Фермата“ (“Animal Farm”) на Оруел (Orwell) и, също отчасти, от хумористичните, но напълно безсмислени произведения като историите и поемите на Луис Карол (Lewis Carroll). За разлика от тези произведения, в настоящата книга няма разказ, който да навързва илюстрациите; всички те са отделни сцени, свързани единствено по стил и тематика. Всичко това гарантира повече възможности за донагласяне и промени. За всяка логическа грешка има отделена само по една страница, ограничението в отегчителните обяснения е изцяло умишлено.

Да се чете за нещата, които човек не трябва да прави, всъщност се оказва доста полезно. В книгата си, „За писането“ (“On Writing”), Стивън Кинг (Stephen King) пише: „Човек се учи най-добре какво да не прави, когато чете лоша проза.“ Той разказва за случка, в която прочитането на един доста несполучлив роман можело да се сравни с „литературния еквивалент на ваксина срещу едра шарка“. За математика Джордж Полия (George Polya) се твърди, че в лекция обяснява на студентите си как, за да разбират добре материала, трябва първо да бъдат наясно и как биха могли да не го разберат. В тази книга ще последваме този метод и ще обсъдим какво човек не бива да прави по време на дискусия или дебат1.

* * * *

1 За повече информация, виж книгата на Т. Едуард Деймър (T. Edward Damer) върху погрешното аргументиране [7].

6

Преди доста години прекарвах част от времето си в писане на софтуерни спецификации, използвайки предикатна логика (бел. ред. - напр. ако е истинно, че всички хора са смъртни („∀x[F(x) → G(x)]“) и Сократ е човек („F(a)“), то можем да заключим, че Сократ е смъртен („G(a)“). Беше интригуващ начин да разсъждавам за инварианти, използвайки дискретна математика, вместо обикновения метод – речта. Методът внесе прецизност там, където имаше потенциал за двусмислие, и взискателност, където информацията не беше достатъчна.

По същото време прегледах и няколко книги върху пропозиционална логика, някои модерни, други средновековни. Една от тях беше книгата на Роберт Гула, „Наръчник за логически грешки“ (Robert Gula: „A Handbook of Logical Fallacies“). Книгата на Гула ми напомни за списък с евристики, който бях надраскал в стара тетрадка преди почти десетилетие за това как да се води успешен спор. Тези записки бяха резултата от няколко години спорене с непознати онлайн и включваха неща като: „опитай се да не правиш обобщителни твърдения за нещата“. Днес този извод ми се струва очевиден, но като ученик беше вълнуващо откритие.

Бързо осъзнах, че формалното разсъждаване може да донесе ползи като по-голяма яснота на мислите и изказванията, обективност и повече увереност. От своя страна, умението да анализираш аргументи помага по-лесно да прецениш кога да се оттеглиш от дискусия, която по всичко изглежда, че е просто безсмислена.

Проблеми и събития, които афектират живота на повечето от нас и обществото, в което живеем – права и свободи, президентски избори – обикновено карат хората да дебатират върху закони и вярвания. Наблюдавайки подобни ситуации, човек няма

7

как да не забележи липсата на добра аргументация в подобни дискусии. Целта на повечето публикации върху темата за логическо мислене е да помогне на всеки читател да осъзнае методите и парадигмите, които позволяват добро аргументиране и, следователно, водят до по-конструктивни дебати.

Да въздействаме върху останалите е функция не само в логиката, но и в други сфери, за които е добре да сме наясно. Реториката най-вероятно би оглавила списъка, следват неписани правила като принципът за краткост и яснота (parsimony), и концепции като „тежест на доказателството“ (burden of proof) и как точно се достигат. Заинтересованият читател би могъл да се обърне към по-широка и специализирана литература по темата.

В заключение, правилата в логиката не са природни закони, нито включват в себе си всички възможни човешки доводи. Марвин Мински (Marvin Minsky) твърди, че нормалният начин на аргументиране (бел.прев. – от обща култура), е трудно да бъде обяснен с термини от логически принципи или аналогии, тъй като „логиката обяснява как мислим не повече, отколкото граматиката може да обясни как говорим“. Логиката не може да генерира нови истини, но позволява на човек да провери колко добре съгласувани и последователни са мислите му. Точно по тази причина се оказва и ефективно средство за анализиране и комуникиране на идеи и аргументи.

–Aли Алмосави (Ali Almossawi), Сан Франциско, Юли 2013

Първият принцип е, че не бива да се самозаблуждаваш и, че ти самият си най-лесният човек за заблуждаване.

—Ричард П. Фейнман (Richard P. Feynman)

10
Род: Неформална Заблуда Тип: Пушена Херинга Вид: Позоваване на Последствията
Позоваване на Последствията

Да се позоваваме на последствията означава да говорим в полза или срещу валидността на дадено твърдение като се позоваваме на последствията, в случай, че го приемем или отхвърлим. Ако едно твърдение води до негативен резултат, то това не означава, че твърдението е грешно. Същевременно, това, че едно твърдение би имало положителни последствия не означава, че изведнъж това го превръща във вярно. Дейвид Х. Фишър (David Hackett Fischer) го обяснява с това, че „просто не се връзва да твърдим, че качеството, което приписваме на крайния резултат, може да бъде прехвърлено на първопричината“ [13].

В примера за положителните последствие, аргументът може да ни се стори привлекателен, заради това, че подхранва надеждите ни, които понякога се превръщат в самозалъгване. В примера с лоши последствия, подобни аргументи могат да подбудят страховете ни. Нека вземем, например, цитат от Достоевски (Dostoevsky), „Ако Бог не съществува, тогава всичко е позволено.“ Ако оставим настрана морала, позоваването на очевидно негативните последствия от един чисто материалистичен свят не доказва нищо по отношение на съществуването или несъществуването на Бог.

Същевременно, трябва да имаме на ум това, че подобни аргументи са погрешни единствено когато се отнасят за твърдения, които имат обективна стойност на истинност. Те не биха били погрешни при ситуации, в които се дискутират решения или закони [4], например, политик, който е против повишаването на данъците, защото смята, че това ще повлияе по негативен начин на населението.

12
Род: Неформална Заблуда Тип: Пушена Херинга Вид: Сламеният Човек
Сламеният Човек

Умишленото окарикатуряване на нечии аргументи с цел атака към карикатурата, а не към самия аргумент, се оприличава с издигането на сламен човек. Неточното представяне, изопаченото цитиране, погрешното тълкуване и прекаленото опростяване са средствата за създаване на такава заблуда. Аргументът на сламения човек обикновено е по-абсурден от първоначалния аргумент, което го прави лесна мишена и е вероятно човек да бъде примамен да защити този нелеп аргумент, а не оригиналния.

Например, „Моят опонент се опитва да те убеди, че ние сме еволюирали от маймуни, които са се люлеели по дърветата; наистина смешно твърдение.“ Това, очевидно, е неточно предаване на аргумента на еволюционната биология, която твърди, че няколко милиона години назад във времето хората и маймуните са имали общ прародител. Много по-лесно е да се даде неточно представяне на аргумента, отколкото да се опровергаят доказателствата за него.

14
Род: Неформална Заблуда Тип: Пушена Херинга Вид: Позоваване на Произход
      Позоваване на Авторитет
Позоваване на Авторитет

Позоваването на авторитет е свързано и с нашата собствена скромност [5], което може да се преведе и като позоваване на вярването, че други са по-знаещи от нас самите. Изумително много от нещата, в които вярваме, като атоми и слънчева система, са наистина от надеждни източници, както са и историческите факти, по думи на Клайв Стейпълс Луис (C. S. Lewis). Нормално е хората често да се обръщат към доверени източници като учени и академици. Аргументът се превръща в заблуда, когато позоваването е към авторитета на човек, който е експерт в някаква област, но не и в тази, за която е спора. Също така, неправилно е и доверието към източник, който не е нито ясен, нито конкретен, а е някакво безсмислено обобщение. Например, „Професори в Германия казват, че това и това е вярно.

Вид позоваване към незначителен авторитет е и позоваването на древни мъдрости, при които нещо се приема за истина, просто защото така се вярва от много време. Например, „Астрологията се практикува от технологично напреднали цивилизации като Древен Китай. Следователно, трябва да е истина.“ Хората може да се обръщат към древни мъдрости, за да подкрепят специфичен аргумент или такъв, който може да се промени с времето. Например, „Преди векове хората са спяли по девет часа, следователно трябва да спим толкова дълго и сега.“ Може да има много причини защо хората преди са спяли толкова дълго. Фактът, че преди е правено, не носи никакви доказателства за това да продължим да го правим и сега.

16
Род: Неформална Заблуда Тип: Двусмислица Вид: Двусмислица в термина2
Двусмислица в термина

Двусмислицата в термина използва неяснотата на езика, като променя значението на думите при развитието на аргумента и използва различните им значения, за да подкрепя някои изводи. Дума, чието значение не е променяно по време на аргументиране се използва еднозначно. Разгледайте следния аргумент: Как може да си срещу вярата, след като вярваме постоянно – на приятели и бъдещи съпрузи, на инвестиции? Думата „вяра“ се използва двузначно – първоначално в смисъла си на „духовна вяра“ и после в смисъла си на „доверие“ – като двете значения не биват отличени едно от друго в твърдението.

Често този вид заблуда се среща в дискусии за наука и религия, където думата „защо“ може да се използва по двусмислен начин. В един контекст, тя може да се използва за търсене на причинна връзка, което е водещо при науката. В друг контекст може да се използва като дума, която търси висша цел и се занимава с морал и пропуски, за които науката може да няма отговори. Например, може да се спори: „Науката не може да ни каже защо нещо се случва. Защо съществуваме? Защо да сме морални? Следователно, имаме нужда от друг източник, който да обясни защо се случват дадени неща.

2 Илюстрацията се базира на размяна между Алиса и Бялата Кралица в „Алиса в Огледалния Свят“ на Луис Карол (Lewis Carroll).

18
Род: Неформална Заблуда Тип: Неоправдано Предложение Вид: Фалшива Дилема3
Фалшива Дилема

Фалшивата дилема е аргумент, който показва набор от две възможни категории и предполага, че всичко, което се дискутира, трябва да е елемент от този набор. Ако една от категориите е отхвърлена, то втората задължително трябва да бъде приета. Например, „Във войната срещу фанатизма няма средни положения; или си с нас, или си с фанатиците.“ Всъщност, варианти има и то много -- има трета опция, която е неутрална, четвърта опция, която да е срещу двете, и пета опция, която да симпатизира на елементи и от двете.

В “Най-странният човек” (“The Strangest Man“) на Греъм Фармело (Graham Farmelo), физикът Ърнест Ръдърфорд (Ernest Rutherford) разказва на колегата си Нилс Бор (Niels Bohr) притча за човек, който купува папагал от магазин само за да го върне по-късно, защото не говори [10]. След няколко подобни посещения, управителят на магазина му казал: „О, така ли! Вие сте искали папагал, който говори. Моля, извинете ме, аз съм ви дал папагал, който мисли.“ Очевидно Ръдърфорд използва историята, за да покаже колко гениален е мълчаливият Дирак. А дали може да се използва подобен аргумент, за да се внуши неправомерно, че човек е или тих мислител, или разговорлив имбецил.

3 Тази заблуда е известна още и като: заблуда на изключената среда, черно-бялата заблуда или фалшива дихотомия.

20
Род: Неформална Заблуда Тип: Заблуда за Причината Вид: Спорна Първопричина
Спорна Първопричина

Тази заблуда предполага, че има причина за дадено събитие, дори когато няма доказателства, че такава причина съществува. Две събития могат да се случат едно след друго или заедно, защото са свързани по случайност или заради друго незнайно събитие. Но не може да се заключава, че са свързани с точно определена причина, без да има никакви доказателства за това. „Скорошното земетресение е причинено от хорското неподчинение на краля“ не е добър аргумент.

Този вид заблуда има два специфични типа: „случи се след събитие А, значи е заради събитие А“ и „случи се по време на събитие Б, следователно е заради събитие Б“. Първият тип предполага, че ако едно събитие предхожда друго, то то го причинява. А вторият тип – че ако едно събитие се случва по същото време с друго, то то го причинява. В различни сфери (или още дисциплини) се смята, че това е объркване на съотношение с причина (correlation and causation).4

Следващият пример е перифразиран от комика Стюарт Лий (Stewart Lee): „Не мога да кажа, че тъй като Междузвездни Войни излезе след като през 1976 година нарисувах робот, то те са изкопирали идеята за филма от мен.“ Ето още един пример, който видях във форум онлайн: „Хакерите успяха да свалят сайта на железопътната компания, а когато проверих плана за пристигащи влакове, какво мислиш, всички закъсняваха!“ Това, което човекът, написал този коментар, не е осъзнава е, че тези влакове така или иначе рядко пристигат навреме. Така че без никакво проверимо доказателство, изводът, че хакерите някак си са повлияли не само сайта, но и самите влакове, е неоснователен.

4 Оказва се, че яденето на шоколад и печеленето на Нобелова Награда, статистически имат много добро съотношение, което най-вероятно успокоява много хора, похапващи шоколад.

22
Род: Неформална Заблуда Тип: Пушена Херинга Вид: Емоционално Позоваване
      Позоваване на Страх
Позоваване на Страх

Тази заблуда се базира на страха на публиката, внушавайки страховито бъдеще, благодарение на твърдения, които вече са приети. Вместо да предостави доказателства, че заключението се формира от дадени предпоставки, които може да създадат реална причина за страх, подобни аргументи разчитат на реторика, заплахи и явни лъжи. Например, „Казвам на всичките си работници да гласуват за избран от мен кандидат на предстоящите избори. Ако друг кандидат спечели, той ще вдигне таксите и много от тях ще загубят работата си.

Ето още един пример, взет от романа “Процесът” (“The Trial”) на Франц Кафка (Franz Kafka): „Трябва да ми дадете всичките си ценности преди да дойде полицията. Те ще ги сложат в складове, а там вещите се губят.“ Въпреки че аргументът е по-скоро заплаха, макар и едва доловима, има опит за обосноваване. Просташки заплахи или заповеди, с които не се прави опит да бъдат дадени доказателства, не трябва да бъдат бъркани с тази заблуда дори и да използват нечий страх [5].

Позоваването на страх може да описва набор от ужасяващи събития, които биха се случили в резултат от приемането на дадено твърдение, което няма никаква връзка с причина. Това напомня за хлъзгавия склон. Също така може да предостави точно една алтернатива на твърдението, което атакува; тази на атакуващия, което напомня за фалшива дилема.

24
Род: Неформална Заблуда Тип: Слаба Аналогия Вид: Нехарактерни Проба
      Прибързани Обобщения
Прибързани Обобщения

Тази заблуда се получава когато дадено твърдение се обобщава, въпреки че се базира на източници, които са или твърде малко, или твърде конкрекретни, за да предоставят достоверна информация за цялото. Например, твърдението на десетима души на улицата какво относно плана на президента да намали бюджетния дефицит по никакъв начин не може да обобщи мнението на целия народ.

Въпреки че са удобни за използване, прибързаните обобщения може да доведат до скъпи и катастрофални резултати. Например, може да се твърди, че подобни прибързани изводи от няколко инженери, довждат до избухването на совалката Ариана 5 по време на първото и изстрелване: те приложили същите тестове, използвани за регулатора на Ариана 4, за които се оказало, че не са достатъчно обширни, за да обхванат нуждите на регулатора на Ариана 5. Одобряването на подобни решения се свежда до способността на инженери и мениджъри да убеждават останалите в своята теза, която (ако се приеме за вярна) би спестила време и средства за даден проект. Следователно, можем да приемем, че всеки може да бъде жертва на подобни грешки, затова е и важно всеки човек да бъде запознат с логическите заблуди и грешките в аргументирането, без значение колко дипломи има и каква позиция заема.

Друг пример е случка от „Приключенията на Алиса в Страната на Чудесата“, в която Алиса се озовава в някакъв воден басейн и започва да предполага, че наблизо би трябвало да има гара и следователно помощ: „Алиса беше ходила на плаж веднъж през живота си и беше стигнала до генералното заключение, че където и да отидеш по английското крайбрежие, навсякъде има места за преобличане, деца, дълбаещи в плясъка с дървени лопатки, няколко редици крайбрежни вили, а зад тях - железопътна гара.“ [6]

26
Род: Неформална Заблуда Тип: Заблудата на Липсващите Факти Вид: Аргумент от Незнание5
Аргумент от Незнание

Този аргумент предполага, че твърдение е вярно, просто защото няма доказателства, че е грешно. Следователно, липсата на доказателство се приема като доказателство за липса. Подобен пример дава Карл Сейгън (Carl Sagan): „Няма неоспорими доказателства, че НЛО не е посещавало Земята; следователно по същата логика НЛО-тата би трябвало да съществуват.“ [17] По същия начин, когато науката все още не е знаела как са били построени пирамидите, е битувало твърдението, че докато не се докаже нещо друго, би трябвало да приемем, че са били построени от свръхестествена сила. Но не трябва да забравяме, че всъщност тежестта, на това нещо да бъде доказано, винаги пада върху този, който изказва някакво твърдение.

Същевременно, може и да се запитаме кое е по-вероятно и кое е по-малко вероятно, ако базираме теорията си на минали наблюдения. По-вероятно ли е предмет, летящ в пространството, да е нещо създадено от човека или пък природен феномен, или е по-вероятно да са извънземни, идващи от друга планета? След като по-често сме наблюдавали първото и второто, но никога третото, следователно е по-логично да се заключи, че НЛО-тата най-вероятно не са извънземни, идващи от космоса. Този метод на разсъждаване се нарича „Бръснач на Окам“.

Специфична форма на Аргумента от Незнание е аргументът от личен скептицизъм. И по-точно, когато невъзможността на един човек да си представи нещо води до вяра в недостоверността на аргумента. Например, „Невъзможно е да си представим, че човек е стъпвал на Луната, следователно никога не се е случвало.“ Подобни отговори може остроумно да се контрират със: „Затова не си физик.

5 Илюстрацията е вдъхновена от отговор на Ний деГрас Тайсън на въпрос, зададен от публиката, относно НЛО-та: youtu.be/NSJElZwEI8o.

28
Род: Неформална Заблуда  Тип: Двусмислица  Вид: Двусмислица в Термина
      Редефиниране Никой Истински Не Би
Никой Истински Не Би

Понякога може да се постави под въпрос това дали даден „предмет“ принадлежи към своята категория. Например, когато се представят доказателства срещу някакво твърдение, вместо да бъдат приети или да отхвърлени, подобен аргумент се противопоставя на предизвикателството като произволно променя критериите за принадлежност към някоя категория.6

Например, някой може да вярва, че програмистите са хора без особени социални умения. Ако някой отрече това твърдение, като каже, „Джон е програмист, но няма никакви проблеми с общуването“, това може да подбуди следния отговор, „Да, но това е така, защото Джон не е истински програмист.“ Не става ясно какво е определението за програмист, нито категорията на програмистите е ясно определена както, например, категорията на хората със сини очи. Тази неопределеност позволява на някой достатъчно упорит и незапознат с методите за аргументация да нагажда твърденията си както пожелае.

Тази заблуда е представена от Антъни Флу (Antony Flew) в книгата „Мислейки за мисленето“ („Thinking about Thinking“). Там той представя следния пример: Шотландец чете вестник и попада на история за англичанин, който е извършил ужасно престъпление, на което той реагира с: „Никой шотландец не би направил подобно нещо.“ На следващия ден попада на история за шотландец, който е извършил дори по-ужасно престъпление. Вместо да преосмисли твърдението си за шотландците, същият човек казва, „Никой истински шотландец не би направил такова нещо.

6 Когато дебатиращ злонамерено редефинира някоя категория, знаейки добре, че по този начин, той умишлено я опровергава, атаката напомня за Заблудата на сламения човек.

30
Род: Неформална Заблуда Тип: Пушена Херинга Вид: Позоваване на Произход
Позоваване на Произход

Произходът на аргумента или произходът на човека, който изказва твърдението, нямат никакъв ефект върху валидността на аргумента. Този вид заблуда се получава когато един аргумент е или обезценен, или защитаван изцяло базирано на история на твърдението или на човекът, който го съобщава. Както Едуард Деймър (Edward Damer) подчертава, когато човек е емоционално обвързан с произхода на някоя идея, не е винаги лесно да бъде обективен [7].

Мислейки за следния аргумент, „Разбира се той подкрепя стачката на профсъюзните работници; все пак той е от същото село.“ Вместо да се разглеждат причините, заради които трябва да се подкрепи стачката, заслугите са отхвърлени, просто защото човекът е от същото село, от което са протестиращите. Тази информация загатва, че мнението на човека не е важно. Ето още един пример: „Като мъже и жени, живеещи в 21-ви век, не можем да продължаваме да вярваме в идеали от Бронзовата епоха.“ Защо не, някой може да попита. Трябва ли да отхвърлим всички идеи от Бронзовата епоха, само защото са от този период?

Също така позоваването на произход може да се използва и по положителен начин. Например, „Чувството на Джак за изкуство не може да се оспорва; той идва от семейство с много прочути художници.“ Както и в предните случаи, така и в този, доказателства за това заключение липсват изцяло.

32
Род: Неформална Заблуда Тип: Пушена Херинга Вид: Вина по Асоциация
Вина по Асоциация

Вината по Асоциация дискредитира някой аргумент, тъй като е идея, споделяна от обществено демонизиран човек или група. Например, „Опонентът ми подкрепя система за здравеопазване, която наподобява тази на социалистическите страни. Очевидно, това е неприемливо.“ Това дали предложената система прилича на тази от социалистическите страни няма ефект върху това дали тя е добра или лоша; това е изцяло нелогичен извод.

Друг тип аргумент, който се повтаря до втръсване в някои общества, е този: „Не можем да позволим жени да карат коли, защото хората в безверни държави позволяват на жените да шофират.“ Като цяло, това, което този и предният пример твърдят е, че дадени групи от хора са абсолютно и категорично „лоши“. Следователно, според тази погрешна логика, споделянето дори на една обща характеристика с тази група, прави човек нейн член и така той наследява всичките злини, асоциирани с нея.

34
Род: Формална Заблуда Тип: Пропозиционална Заблуда
      Вид: Потвърждаване на Следствието
Потвърждаване на Следствието

Една от няколкото валидни форми на аргумент е позната като modus ponens (начин на потвърждаване чрез утвърждаване) и приема следната форма: А предполага Б; Ако А е вярно, следователно и Б трябва да е вярно. Означава се и така, A ⇒ Б, A ⊢ Б.

Имаме три твърдения: две създания и едно заключение. А се нарича предшествуващ и Б следствие. Например: „Ако водата кипи при морско равнище, то температурата и е поне 100°C. Тази чаша вода кипи при морско равнище, следователно температурата и е поне 100°C..“ Подобен аргумент е валиден само ако е разумен.

Потвърждаване на следствието е формална заблуда, приемаща следната форма: А предвещава Б. Б е вярно. Щом Б е вярно, значи и А трябва да е вярно.

Подобна логика е погрешна, защото А никъде не се приема като единствено условие за това Б да е вярно. Съответно, благодарение на други условия, Б може да е вярно дори ако А е грешно.

Грешката е в приемането, че ако следствието Б е вярно, то предшествуващият А ще е верен също, което реално може да не е така. Например: „Хората, които посещават университет са по-успешни в живота. Джон e преуспял мъж, следователно трябва да е посещавал университет.“ Успехът на Джон може да се дължи на образованието му, но може и да е заради начина, по който е бил отгледан или може би желанието му да се справя с трудни ситуации. Общо казано, не може да се приема, че след като образованието предполага успех, то постигането на успех е в следствие единствено на образование.

36
Род: Неформална Заблуда Тип: Пушена Херинга Вид: Позоваване на Произхода
      Ad Hominem Ти Също!
Ти Също!

Името на този вид заблуда идва от латинското „tu quoque“, което означава „ти също“, известно е още като „позоваване на двуличие“ (appeal to hypocrisy). Включва противопоставяне на словесни нападки, вместо да бъде разнищен поставеният въпрос; целта е да се разсее вниманието от началния аргумент. Например, Джон казва, “Този човек греши, защото е непочтен; просто го попитай защо беше уволнен от последната си работа,“ на което Джак отговаря, „Нека поговорим за огромния бонус, който взе миналата година, въпреки че половината от компанията ти бе съкратена.“ Този тип заблуда може да се случи и когато човек атакува друг, защото тезата, която защитава, противоречи с неговите минали действия [5].

В един епизод на британското телевизионно шоу „Имам ли Новини за Теб(Have I Got News For You), участник възразява срещу протест в Лондон, насочен срещу корпоративната алчност, поради очевидното двуличие на протестиращите. Подчертава, че въпреки, че тези хора протестират срещу капитализма, те продължават да използват смарт телефони и да купуват кафе от известни вериги. Откъс от предаването може да намерите тук: youtu.be/8WvAkhW-XNI

Има още един пример от филма на Джейсън Райтман (Jason Reitman), „Благодаря за Пушенето“ (Фокс Сърчлайт Пикчърс, 2005), където подобен тип ти-също-разговор е приключен от сладко говорещия защитник на тютюна Ник Нейлър (Nick Naylor): „Гъделичка ме идеята, че господинът от Вермонт ме нарече лицемер, при положение, че самият той, за един ден, проведе пресконференция, агитирайки за изсичането и изгарянето на американските тютюневи полета. А след това се качи на частния си самолет, отлетя за събитието на „В Помощ на Фермерите“ и излезе на сцената с трактор, показвайки тъгата си за упадъка на американското фермерство.“

38
Neformální klam Род: Неформална Заблуда Вид: Спорна Първопричина Хлъзгавият Склон7
Хлъзгавият Склон

Хлъзгавият склон се опитва да дискредитира твърдение, заради това, че приемането му без съмнение може да доведе до поредица от събития, от които едно или повече са нежелателни. Важно е да се спомене, че поредицата от събития наистина може да се случи, но винаги има дадена обективна степен на вероятност. Ала този вид аргумент предполага, че събитията са неизбежни, без да предлага никакви доказателства за това. Този вид заблуда се базира на страха на публиката и е свързана с няколко други заблуди, като позоваване на страх, фалшива дилема и потвърждаване на следствието.

Например, „Не трябва да се позволява хората да имат неконтролиран достъп до Интернет. Много скоро ще започнат да посещават често неприлични сайтове, след това всичките ни морални ценности ще се разпаднат и ще бъдем сведени до животни.“ Очевидно е, че няма дадени доказателства. Това са само неоснователни предположения, които звучат по-достоверно когато са подредени в последователност от събития, разясняващи как този разпад ще настъпи.

7 Хлъзгавият склон, описан тук, е от причинно-следствен тип.

40
Род: Неформална Заблуда Тип: Пушена Херинга Вид: Позоваване на Популярност
Позоваване на Популярност

Този вид заблуда е познат още и като позоваване на хората. Доказателство за такъв аргумент е факта, че ако голям брой хора, може би по-голяма част от хората, вярват в нещо, следователно то трябва да е вярно. Възпрепятстването на бързото приемане на иновативни идеи от голям брой хора се дължи на този вид заблуда. Например, съвременниците на Галилео му се присмиват , че подкрепя модела на Коперник. По-скорошно, Бари Маршал (Barry Marshall) предприема екстремните мерки да се самозарази с бактерия от стомаха на много болен пациент, за да убеди общността на учените, че пептичните язви може да са предизвикани от бактерии H. Pylori; теория, която първоначално бива отхвърлена.

Примамването на хората да приемат това, което е популярно, е често използван метод в рекламата и политиката. Например, „Всички готини деца използват този гел за коса; бъди един от тях.“ Въпреки че да си част от „готините деца“ е примамливо предложение, този аргумент не помага да разберем защо трябва да се купува рекламирания продукт. Политиците често използват подобна реторика, за да подсилят кампаниите си и да повлияят на гласуващите.

42
Род: Неформална Заблуда Тип: Пушена Херинга Вид: Позоваване на Произхода Ad Hominem8
Ad Hominem

Този вид аргумент напада личността на опонента, а не какво те казват. Целта, понякога неосъзнато, е да се отклони дискусията и да се дискредитира аргумента на опонента. Например, „Ти не си историк; защо не се придържаш към твоята сфера на работа.“ В случая, дали човекът е историк, или не, няма никакво значение за аргумента му и по никакъв начин не засилва позицията на опонента.

Този тип личностна атака се определя за оскърбителен „ad hominem“. Следващият подвид е познат като „ad hominem circumstantiae“, или „ad hominem към обстоятелствата“. Това е атака над човек с грубост, насочена към намеренията зад техните думи или действия. Например, „На теб не ти пука за намаляването на престъпността в града, ти просто искаш хората да гласуват за теб.“ Важно е да се отбележи, че има ситуации, в които уместно може да се постави под съмнение нечий характер и почтеност, например по време на свидетелски показания.

8 Илюстрацията е вдъхновена от дискусия относно Usenet преди няколко години, в която участва фанатичен и инатлив програмист.

44
Род: Неформална Заблуда Тип: Просене на Въпроса Вид: Кръгово Разсъждение
Кръгово Разсъждение

Кръговото разсъждение е едно от четирите типа аргументи, познати като просене на въпроса [7]. В него, безусловно и изрично се предполага заключението на една или повече предпоставки. При този вид заблуда заключението се използва или като предпоставка, или по-често се трансформира, за да изглежда като различно твърдение, когато всъщност не е. Например, „Ти грешиш напълно, защото няма никакъв смисъл в това, което казваш.“ В този случай и двете части са еднакви, тъй като да грешиш и да няма смисъл в изречението ти, в този контекст, са едно и също. Аргументът посочва, че „Тъй като x, следователно x“, което е безсмислено, сякаш се въртим в кръг, в който предшествуващият и следствието са едно и също: X ⇒ X?

Понякога кръговото разсъждение може да разчита на неизказани части, което го прави по-трудно за откриване. Примерът е от австралийски сериал, в който единият от героите кълне друг, нерелигиозен човек, че ще отиде в ада, на човекът отговаря, „В това няма никакъв смисъл. Все едно някое хипи да ме заплашва, че ще ме удари по аурата.“ В този случай, неизказаната предпоставка е, че съществува Господ, който изпраща множество хора в ада. Следователно, предпоставката, „Съществува Бог, който изпраща неверници в ада“ се използва, за да подкрепи заключението „Съществува Бог, който изпраща неверници като теб в ада.“

46
Род: Неформална Заблуда Тип: Неоправдано Предложение
      Вид: Заблуда от Композиция и Наследяване
Заблуда от Композиция и Наследяване

Композицията загатва, че целостта трябва да има специфичен атрибут, защото всичките и части го имат. Ако всяка овца в стадото си има майка, това не означава, че стадото си има майка, перифразирайки Питър Миликан (Peter Millican). Ето още един пример: „Всеки модул в тази софтуерна система е преминал успешно всички тестове. Следователно, когато модулите са интегрирани, софтуерната система няма да наруши никой от инвариантите, проверени от тези тестове.“ Реалността е, че включването на различни индивидуални части представя нови потенциални рискове за всяка система, заради зависимости, които могат на свой ред да представят допълнителни места за провал.

Наследяването загатва, че всяка част трябва да има определен атрибут, тъй като целостта, към която частта принадлежи, има този атрибут. Например, „Нашият отбор е непобедим. Всеки един от нашите играчи може да засенчи, който и да е играч от друг отбор.“ Може и да е вярно, че отборът като цяло е непобедим, но това не може да е доказателство, че играчите по отделно също са непобедими. Успехът на отбора не винаги е просто сбор от индивидуалните умения на играчите.

49

Преди много години, чух един професор да представя дедуктивните аргументи, използвайки чудесна метафора. Той ги описа като водонепроницаеми тръби, в които истината влиза през единия край и излиза през другия. Така се случи, че това вдъхнови и корицата на книгата. Достигайки до края на тази книга, надявам се не само признавате по-добре помощта на недвусмислените аргументи при потвърждаването и разширяването на знанието си, но и сложността на индуктивните аргументи, в които се появяват вероятностите. При подобни аргументи, критичното мислене се утвърждава като необходимо средство. Надявам се, също така, че оставяте книгата, осъзнали опасностите, които крият слабите аргументи, и колко често срещани са те в днешни дни.

Скролни надолу за още   ·   Сподели в   Twitter   Facebook

51

Пропозиция (Твърдение): Твърдение, което или е вярно, или е грешно, но не и двете. Например, „Бостън е най-големият град в Масачузетс.

Предпоставка: Твърдение, което подкрепя заключението на аргумент. Аргументът може да има една или повече предпоставки.

Аргумент: Група твърдения, използвани с цел убеждаване чрез разсъждаване. В аргумент, подгрупа от пропозиции, наречени предпоставки, подкрепят други твърдения, наречени заключения.

Дедуктивен аргумент: Аргумент, при който ако предпоставката е вярна, то заключението също трябва да е вярно. Заключението следва с логическа необходимост от предпоставките. Например, „Всички хора са смъртни. Сократ е човек. Следователно, Сократ е смъртен.“ Дедуктивният аргумент би трябвало да е валиден, но, разбира се, може и да не е.

Индуктивен аргумент: Аргумент, при който, ако предпоставката е вярна, то заключението има вероятност да е вярно.9 Следователно, заключението не следва с логическа необходимост от предпоставките, а по-скоро с вероятност. Например, „Всеки път, когато измерим скоростта на светлината във вакуум, тя е 3 × 108 m/s. Следователно, скоростта на светлината във вакуум е постоянна величина. Индуктивните аргументи изхождат от специфични примери към по-общи.

9 В науката обикновено се изхожда индуктивно от данни към закони и към теории, така че индукцията е в основата на голяма част от науката. Индукцията обикновено означава да се изследва предпоставка върху проба, защото е или непрактично, или невъзможно да се направи друго.

52

Логическа заблуда: Грешка при разсъждаване, резултатът от която е невалиден аргумент. В този случай, грешките възникват при начина на разсъждаване, използван за преминаване от една предпоставка към друга, а не при фактите. С други думи, невалиден аргумент по някой въпрос не винаги означава, че въпросът е неразумен. Логическите грешки са нарушения на едно или повече правила, които по принцип помагат за добрите аргументи, като добра структура, съгласуваност, яснота, ред, уместност и завършеност.

Формална заблуда: Логическа грешка, чиято форма не съответства на граматиката и правилата за логическо заключение. Валидността на аргумент може да се определи само чрез анализиране на структурата на доводите, без дори да се разглежда съдържанието.

Неформална заблуда: Логическа грешка, свързана със съдържанието и контекста, а не формата. Грешката при разсъждаване трябва се използва често, за да бъде счетена за неформална заблуда.

Валидност: Дедуктивен аргумент е валиден, ако заключението му следва по логически път от предпоставките. Ако това не се случва, се счита за невалиден. Определенията валиден и невалиден се прилагат само за аргументите, но не и за предпоставките.

Смисъл: Дедуктивен аргумент е смислен, ако е валиден и предпоставките са верни. Ако дори едно от тези условия не е спазено, аргументът е погрешен. Истината се определя като се разглежда дали предпоставките и заключенията са в съответствие с факти от реалния живот.

53

Сила: Индуктивен аргумент може да бъде силен, ако предпоставките са верни. В този случай, най-вероятно и заключението е вярно. Но ако е вероятно заключението да е погрешно, то аргументът се счита за слаб. Индуктивните аргументи не запазват истината; не е задължително вярно заключение да следва от верни предпоставки.

Неопровержимост: Индуктивен аргумент е неопровержим, ако е силен и предпоставките му са верни - тоест, ако са в съответствие с факти. В противен случай, те са опровержими.

Фалсифицируемост: Способността на предпоставките да бъдат опровергани или отхвърлени чрез наблюдение или експеримент. Например, предпоставката, “Всички листа са зелени”, може да бъде опровергана като се посочи листо, което не е зелено. Фалсифицируемостта е знак за силата на аргумент, а не за неговата слабост.

55

[1] Stephen King, On Writing, 2000.

[2] George Pólya, How to Solve It: A New Aspect of Mathematical Method, 2004.

[3] Marvin Minsky, The Society of Mind, 1988.

[4] Gary N. Curtis, Fallacy Files, http://fallacyfiles.org

[5] S. Morris Engel, With Good Reason: An Introduction to Informal Fallacies, 1999.

[6] Lewis Carroll, Alice's Adventures in Wonderland, 2008,
http://www.gutenberg.org/files/11/11-h/11-h.htm

[7] T. Edward Damer, Attacking Faulty Reasoning: A Practical Guide to Fallacy-Free Arguments (6th ed), 2005.

[8] Aristotle, On Sophistical Refutations, translated by W. A. Pickard, http://classics.mit.edu/Aristotle/sophist_refut.html

[9] Avicenna, Treatise on Logic, translated by Farhang Zabeeh, 1971.

[10] Graham Farmelo, The Strangest Man: The Hidden Life of Paul Dirac, Mystic of the Atom, 2011.

[11] James Fieser, Internet Encyclopedia of Philosophy, http://www.iep.utm.edu

Скролни надолу за още   ·   Сподели в   Twitter   Facebook

56

[12] Stuart Firestein, Ignorance: How it Drives Science, 2012.

[13] David Hackett Fischer, Historians' Fallacies: Toward a Logic of Historical Thought, 1970.

[14] Robert J. Gula, Nonsense: A Handbook of Logical Fallacies, 2002.

[15] C. L. Hamblin, Fallacies, 1970.

[16] Bertrand Russell, The Problems of Philosophy, 1912,
http://ditext.com/russell/russell.html

[17] Carl Sagan, The Demon-Haunted World: Science as a Candle in the Dark, 1995.

[18] Donald E. Simanek, Uses and Misuses of Logic, 2002,
http://www.lhup.edu/~dsimanek/philosop/logic.htm

[19] Peter Smith, An Introduction to Formal Logic, 2003.

57

Този превод беше създаден от авторите на „Какви ги мислят криминолозите?“ – Един сайт отвъд престъпленията, посветен на критично мислене, валидно обосноваване, балансирано писане и провокиращи научни материали. bgkrimi.com

Скролни надолу за още   ·   Сподели в   Twitter   Facebook

Надяваме се, че Ви е харесало

Прочетохте „Илюстрирана книга за Лошите Аргументи“. Благодаря, че ни посетихте. Ако сте забелязали непреднамерена ирония, моля, свържете се с автора!

Ще сме много благодарни, ако решите да подкрепите книгата и нейния автор със скромно дарение. Благодарим!

Secure payments by stripe

Background image courtesy of subtlepatterns

In print

Join the mailing list for occasional news about Bad Arguments and the follow-on book—Bad Choices.

     

A reader recently wrote in asking if I could share a bit about the process of putting the book together and talk about how the project started. Certainly.



I go on two solitary walks every day. There is a small park off the Embarcadero that is tucked away in a quiet spot. It has a pleasant stream flowing through it and an unassuming bench beside that stream. I have made walking to that frail bench a ritual, and the half an hour or so spent daydreaming on it amid the cool San Francisco breeze, an article of faith.

It was on a day in October of last year when, during one of those quiet moments on that bench, I recalled my college years and how outspoken I happened to be during them, an observation only made interesting by the fact that I have since turned into the quietest of beings. They say that achieving knowledge is a function of one's ability to maintain both doubt and hubris. I don't know. I find that as the years go by, I am left with more of the former and less of the latter.

A realization that coincided with that nostalgic whiff was that a sizable amount of the discourse nowadays continues to be plagued with bad reasoning.

Hence, the idea that finally shook me into soberness was one that had been fermenting for a while. It was that of visualizing, in a simple manner, some of the principles that had helped me do well in debates and in off-the-cuff arguments with colleagues. Simple. That would be the novelty of it. And so, with my two-year old daughter in the back of my mind, I decided that illustration would be an ideal language, given its universal appeal.

Once I had a draft version of the book ready, I sent it to one of my life-long idols, Marvin Minsky, co-founder of the MIT Artificial Intelligence Lab and author of The Society of Mind. I must have spent a good week writing that email. I was overjoyed when he wrote back a few hours later calling the book “beautiful!” It was quite possibly one of the highlights of my life. Having read the email, I made sure to maintain my earnestness while I found a private place, wherein I proceeded to do the Apache dance from Fresh Prince.

The cover is inspired by one of my favorite games growing up: LucasArts' Monkey Island series. The title's typography and the general feel of the whole scene borrow a bit from Monkey Island and a bit from Indiana Jones. The cover's concept is based on the metaphor that good deductive logic is like a watertight pipe where truth goes in and truth comes out. Hence, the cave that the two explorers are peeking through, which you may notice has an opening resembling that of a human ear, is actually the inside of someone's head, and the leaking pipes indicate that this person's head is filled with bad logic.

Shown below are some of the original sketches that I came up with. I had the scenarios, characters and captions in mind, and a modest ability to transform them into drawings. What I really wanted though was a woodcut style that would give the work an antiquated feel, because after all, if it looks old, then it must be of value—irony intended. I commissioned a professional illustrator who did a nice job of translating a set of sketches, prose and undocumented ideas into the illustrations you see in this final artifact.

The project is a public service, and although it has cost a fair amount of money, nothing would make me happier than to see it used to teach younger people or those new to the field the importance of logical reasoning. It is meant to serve as a modest, yet hopefully timeless, contribution.

Thank you for visiting and for your emails; they make my day. Enjoy the sketches below. If you don't see them, then they are still being loaded. Look out for the print version on Amazon later this year.

August 20, 2013 · (permalink)